Menu

  • Начало
  • Категории
    • Приказки и притчи
    • Направи си сам
    • Нещата от живота
    • Любими стихове
    • Цитати
    • Хартиено изкуство
    • Рецепти
    • Споделени мисли
    • Видео
  • Контакти
  • Начало
  • Категории
    • Приказки и притчи
    • Направи си сам
    • Нещата от живота
    • Любими стихове
    • Цитати
    • Хартиено изкуство
    • Рецепти
    • Споделени мисли
    • Видео
  • Контакти

Притча за тухлата

15
окт.
Притча за тухлата
От admin
/ Приказки и притчи
/ тагове деца, животът, недостатъците, несъвършества, притчи, равностойни хора
0 Коментара

Един преуспял, млад мъж, карал в краен квартал, твърде бързо с новия си „Ягуар“. Търсел място за паркиране и с голяма скорост профучавал между паркираните коли. Изведнъж тухла се блъснала в страничната врата. Той натиснал спирачката и ядосан скочил от колата. Грабнал и разтърсил детето, което било хвърлило тухлата.

„Какво по дяволите правиш? Това е новата ми, знаеш ли колко много струва?“

Момчето започнало да се извинява.

„Моля, господине … много съжалявам … аз не знаех какво друго да направя… хвърлих тухла, защото не знаех как да Ви спра … „

Със сълзи по лицето посочил място зад една паркирана кола. „Това е брат ми, падна от своята инвалидна количка и не мога да го вдигна.“ След това момчето сподавило риданията си и попитало зашеметения от случващото се мъж:

„Бихте ли да ми помогне да го върна в инвалидната количка? „

Младият мъж едва преглътнал гнева си. Той вдигнал падналото дете, след това извадил носната си кърпичка и почистил охлузванията на момчето. Успокоил го с поглед.

„Благодаря ви и Бог да ви благослови!“, благодарило детето на непознатия.

Тези думи и цялата ситуация разтърсили човека. Той продължил мълчаливо да гледа как едното братче тика в количката другото на път към дома.

Дълго стоял така зашеметен, докато се отърсил и тръгнал бавно към „Ягуара“ си. Огледал щетите, не били големи – можело да се отстранят безпроблемно. Но той странно защо не направил ремонт. Изпълвало го с особено чувство да гледа вратата и да си спомня за случката. Сякаш някой му казвал:

„Не минавай през живота толкова бързо, че някой трябва да хвърли тухла по теб, за да привлече вниманието ти ! „

Бог шепне в нашите души и говори в сърцата ни. Понякога, нямаме време да чуем, но Той намира начини да привлече вниманието ни.

Други публикации, които може да Ви харесат.

Притча за великденските яйца преди 11 години
Крилата никога не пречат на Любовта преди 11 години
Скритият потенциал преди 9 години

Коментарите са спрени..

Последни публикации

  • Мъжа на жената – Мартин Стратиев
    Мъжа на жената трябва да е висок една глава ...
  • Искам да съм малка – Мила Иванова
    Искам да съм малка. За да ме пускат ...
  • Едни такива момичета – Мартин Стратиев
    Едни такива момичета има едни такива момичета които сутрин ...
  • Променена – Ваня Статева
    По-мъдра ли станах...Но друга съм вече... По-рязка. По-твърда. ...
  • Нечакан гост
    Добре дошъл, не се събувай – влизай. До ...

Най-харесвани

  • Продавач на надежда – Джани Родари 115 души харесват това
  • Оптимистично – Мира Дойчинова 60 души харесват това
  • И няма да съм никога сама /на Брат ми/ – Мира Дойчинова 44 души харесват това
  • Забавни коледни и новогодишни късмети 35 души харесват това
  • Коледни приказки и притчи – Боровото клонче от селцето Сен-Мартен 25 души харесват това

Етикети

баща бъди себе си взаимоотношения времето гласът на сърцето господ дете жените живота животът житейски мъдрости за децата за жената за живота интересни идеи истории коледа коледни приказки и притчи любимци любов любовта майка малките неща мира дойчинова мисли надежда направи си сам научих че нещата от живота обич пилешка супа за душата писмо послания празници приказки притча притчи приятелство семейство стихове уроци усмивки хорхе букай цитати щастие
© prikazno.com Позоваването с хиперлинк е задължително.