Първоначално Бог повелил да раждат и мъжът, и жената. Станали и двамата трудни (само не ме питайте как, представа си нямам ). Като дошло време да раждат, първа родила жената. Повила детето, сложила го на гърдата си да суче. Като заплачело, го люлеела. Не се отделяла от него.
Размислил се мъжът: „Струва ли си да си взимам такава беля на главата? Такава грижа! Това дете душата в рая ли ще ми носи? Няма да съм глупав като жената, ще взема да изхитрувам …“
И след някой-друг ден, като дошло време и той да роди, се качил да ражда на една круша. Детето паднало на земята и се утрепало. Хванал се Господ за главата и повелил оттогава само жената да ражда.
Затова и децата като са в беда викат „Олеле, майко!“, а не „Олеле, татко!“
P.S. продължение…решил бог жената като ражда,и мъжът да има родилни болки… но една жена взела да ражда – тя вика,комшията вика,тя вика,комшията вика… мъжът и-никакви болки – и от тогава само жената ражда и я боли…
Източник: prit4ite.blogspot.com
Други публикации, които може да Ви харесат.
Срещал съм и щастливи клошари
преди 7 години
Легенда за Еделвайс
преди 8 години
Мимето – Асен Босев
преди 6 години
2 добавени коментара.
Da, az edva ne umriah, i 22 godini ne moga da go zabravia, procesat, de.
По- хубаво нещо от раждането на дете няма. Това е нещо свято и велико, за което думите не стигат да се опише. Каквото и да се каже, все ще е недостатъчно.