Просто нямам професия. Не ме питай коя съм.
Безработна тотално. Но работеща – вечно.
С всички санкции аз съм безпределно наясно.
С всички премии – скарана. Ей така, от човечност.
Обучавам на щастие. Кротко бърша сълзи.
Ремонтирам криле. После пускам в движение.
Пожелавам късмет. Все превързвам тъги.
И превръщам в увереност всяко тайно съмнение…
Пиша само „Отличен”. Правописните грешки
ги прикривам с усмивка. Примижавам с очи.
Всяка мъничка драма се обръща във смешка,
ако знаеш откъде да погледнеш, нали?
Просто аз съм такава. А пък той е такъв.
И така се допълваме. И е толкова ясно.
Във сърцето ми вечно е безкомпромисно пръв,
а в живота ми той е най-щастливото щастие…
И за него съм силна. Често сбъдвам желания.
И от мъничка ставам до небето голяма.
Знаеш, нямам професия. Но пък имам призвание.
Аз съм просто така, само, тихичко: „Мама”.
Автор- Мира Дойчинова
Вашият коментар