Във мен живеят точно три жени
и не отстъпва никоя на йота.
Едната шепне тихичко: „Падни!
Покорните са най-добре в живота.“
А втората, настръхнала за бой,
плете въже от тънките ми вени
и драска нощем хищният й вой:
„Жените не застават на колéне!„
И третата… ах! в този свят суров
така умело сваля всяка броня
и ме разлиства с толкова любов,
че и насън не ще да я прогоня…
Обичам си ги! И не ме е яд
душата ми да ползват за постеля.
Но някой хубав ден на Оня свят
се чудя Господ как ще ги разделя…
Ники Комедвенска
Други публикации, които може да Ви харесат.
Бележки до себе си – Димитър Калбуров
преди 7 години
Различна – Ева Георгиева
преди 7 години
Просто е – Ники Комедвенска
преди 11 години
2 добавени коментара.
Чудесно стихотворение!!!!!
Е, ама , как точно е казано – направо ме остави без думи!!!