Разговор в скоби

– Мамо, маменце мила, ти защо си голяма?
– Неусетно пораснах…(Ето, знам ли защо?)
Ама трудни въпроси задаваш ми само…
– А защо имам толкова малко легло?
(И защо всяка сутрин повтаряш „Обичам те?”)
– Ами малък си, миличък, то си личи.
Хайде, бързо пижамата вече събличай…
– А защо…
– Ще закусваме вече.( И почти ще мълчим).
– Ама твойта чиния е много голяма!
А пък моята мъничка….
– (Така ли?)
– ЗАЩО?!
– Ами ние големите се тъпчем за двама….
– И това е защото….
– Тука няма защо.
Аз съм просто голяма, а пък ти си детето.
Хайде, якето слагай, ще излезем сега.
– Но кажи ми, защо е голямо небето?
– Просто ние сме мънички…Изтръскай снега.
– Ти си мъничка също? Но нали си голяма!
– (Този разговор стана твърде сложен за мен!)
– Но кажи ми защо….
– Дай ръчичка на мама.
(Не усетих как мина и тоз дълъг ден…)
– А защо става нощ? Уморен ли е Слънчо?
– Уморен ли…(Лягай бързо!) Той отдавна заспа!
– А защо ме прегръщаш, когато е тъмно?
– Лека нощ, мое слънце, заспивай сега…

Мира Дойчинова