След време човек научава тънката разлика между това да държиш някого за ръка и да оковеш душата му във вериги,
научава, че любовта не означава да се облегнеш върху някого с цяла тежест и че компанията не се търси за сигурност,
започваш да научаваш, че целувките не са договор и подаръците не са клетвени обещания,
започваш да приемаш пораженията с високо вдигната глава и отворени очи, с достойнството на вече голям, а не с детско страдание,
научаваш се да градиш пътищата си върху днешна основа, защото утре е твърде несигурна почва за каквито и да било планове.
След време човек се научава, че дори слънцето може да те изгори, ако се доближиш твърде близо.
Затова засадете своя малка градинка и украсете собствената си душа, вместо да чакате някой да ви донесе цветя.
И човек се научава да оцелява…
Научава, че е силен, и че наистина има стойност.
Неизвестен автор, Предоставено от Барбара Кауди
Из „Пилешка супа за душата“