Среща с класа след 50 години…

Здравей 20……  годино!

Дочакахме и теб и май сме още млади прави, макар и не в завидно здраве,

какво от туй, че понакуцваме, че често сецвани сме в кръста,

че кръвното е пощуряло, сърцето пък е умаляло.

В живота ний сме влюбени и здраво се държим за него,

дори и да сме недолюбени.

Не искаме да се простим със него, че има още толкоз работи в живота пъстър чак до края,

че всеки със надежда чака, дано да срещне тука рая.

А тази среща тъй желана, очаквана с любов от нас,

не е ли радостта голяма, че още живи сме сред вас.

Дори и дните преброени, кураж ни дават за живот,

ще чакаме края запленени от чудото живот!

Какво от туй че остаряваме?

То само тялото старей.

Душата що е още млада и в старо тяло ще живей!