От admin
Примамливо ухаеш… На море.
Забравих, че да плувам хич не мога…
Потъвам във очите ти… а те
в сърцето ми подклаждат странен огън.
Усмивката ти сладко-дяволита
с въображението ми си играе…
Мълчанието ти отново пита…
Какво ще отговоря ли? Ти знаеш!
Ухаеш ми прекрасно… на желание,
което е по-силно от ума ми…
Не ме докосвай с погледа си тайно!
Поне изчакай малко да се стъмни…
Да бъдем само аз, ти и морето,
и всичко друго нека да забравим!
Не укротявай пулса на сърцето!
Любов е! Нека в нея се удавим!…
Павлина Соколова
Други публикации, които може да Ви харесат.
Маргаритки – Бистра Малинова
преди 3 години
Чия жена ли си сега?
преди 4 години
Бележки до себе си – Димитър Калбуров
преди 1 година
Коментарите са спрени..