Стихове на Божана Апостолова

Днес , 17 юли 2006

Побеляха косите ми, сине.
Годините ми се протриха от носене,
а се катерят все още нагоре.
С едната си ръка вече докосвам небето,
а с другата се стискам за тебе.
О, Боже,
каква канара е обичта ми –
страховито надвесена,
едва я задържам с очите си,
за да не падне,
да не затрупа пътя ти, синко,
и обърка посоката.
На сърцето ти…

Мигът в който…

Обречена съм да живея –
сега,
само сега!
Защото времето напред
не ми принадлежи,
тъй както
и времето преди да се родя.
Здравей, поредна глътка въздух.

Игра

Детството ми гледа само напред.
Така му се пада!
Сега ще тупне слънцето пред очите му
и то ще затича
по футболното игрище на живота.

Повече може да намерите в

стихосбирката на Божана Апостолова „…Едва я задържам”

1. Отговор

   

   Димка Господинова

   преди 7 години

   Прекрасно е стихотворението на Божана Апостолова – Днес 17 юли,
   огромно поетично откровение за онова, което се случва с нас, майките, когато пораснат синовете ни.
   Толкова лично и толкова образно, толкова истинско
   е изказаното в стиха й.

2. Отговор

   

   Иванка Арнаудова

   преди 6 години

   Отдавна търся тези стихове.Сякаш поетесата е влязла в моето сърце и е прочела моите страхове ,надежди и безкрайна любов.