Приказка – Дамян Дамянова
Заспиваш ли, аз май че те събудих, прости ми, че дойдох при теб сега. Душата ми се стяга до полуда в прегръдките […]
преди 1 година
0
1
Среща – Дамян Дамянов
С тебе ни събра случайността, А можеше нима да се разминем ? От пътища кръстосан е света и всеки път е дълъг […]
преди 1 година
0
3
Чудо – Д. Дамянов
Грозното момиче се събуди малко по-красиво заранта. Някакъв човек незнаен, чуден беше го прегръщал през нощта. Грозното бе станало красиво, тихо се […]
преди 2 години
0
3
Ревност – Дамян Дамянов
Прости, до днес не те обичах, тъй както заслужаваш ти. Съвсем ми беше безразлично дали съм ти любим. Прости! Дори не те […]
преди 3 години
0
На сбогуване – Дамян Дамянов
Та значи тъй: реши и си отиваш!… На добър час! Аз няма да те спра! Ще потъжа. Ден два ще ми е […]
преди 4 години
0
1
Приятели – Д. Дамянов
Много бяха.Имах ги с дузина. Скъпи,верни,на живот и смърт. Днес ги гледам-шепа ,неколцина. Четри-пет на пръсти се броят. Оредяха,все по оредяват. В […]
преди 5 години
0
Когато си на дъното – Дамян Дамянов
Когато си на дъното на пъкъла Когато си най тъжен и злочест От парещите въглени на мъката Си направи сам стълба и […]
преди 6 години
0
Вълшебно камъче – Дамян Дамянов
Детето си донесе бяло камъче обикновено, улично, най-дребно. Търкалянко, окалянко, но само че не знам защо наречено „вълшебно“. Заспивайки го мушна под […]
преди 6 години
0