Януари – Мира Дойчинова
Януари съм… Господи, тъкмо започвам тази толкова нова и чиста година… С обещания – много. До последно – безсрочни. Всъщност май като […]
Този свят – Мира Дойчинова
Този свят, който вечно мърмори за всичко свършено и несвършено, и все за нещо е недоволен, и има потенциал за мръщене, този […]
И вярвам… – Мира Дойчинова
И вярвам, че все някой ще ме зърне, каквато съм – смалена и невидима, и лятото внезапно ще се върне, и кротко […]
Особено – Мира Дойчинова
Променям се с годините. Нормално е. На кротост и търпение залагам. Вратата не отварям на нахалници. Не влизам в спорове. Не ми […]
Ако можем да видим отново този свят със очи на дете – Мира Дойчинова
Ако можем да видим отново този свят със очи на дете, как ще паднат омразни оковите, и ще зърнем, че има небе […]
Година – Мира Дойчинова
Прекрасна си, защото си ми нова! (Но старата и тя ми бе добра…) Надеждите проправят път отново и с нови сили хукват […]
Писмо до Дядо Коледа – Мира Дойчинова
Не съм ти писала така отдавна… Пораснах май. (Така ли ми се струва?) И ти навярно си ме позабравил. (Понякога все още […]
Най-тихата жена – Мира Дойчинова
Не ми подхожда никак грубостта. За мене са измислени поемите, в които аз, най-тихата жена, на пръсти съм преминала през времето… За […]
Тя – Мира Дойчинова
Тя е млада и буйна. И живее на макс. Всеки ден е магия. Всяка нощ – вероятност. Закъснява за среща с някой […]
Октомври – Мира Дойчинова
Октомври е. И вече ставам златна. В прегръдките на есента притихвам. Танцува вятърът ми листопадно. А слънчев лъч, случаен, ме усмихва… И […]