Огън жена – Ники Комедвенска
Тя е огън жена. И залитат мъжете след нея като псета по пладне, изплезили морав език. Под краката ù сочни самата земя […]
преди 1 година
0
Когато сама не зная как…
Понякога си тръгвам много тихо от теб, от себе си, от любовта. И никой не разбира, никой защо съм си отѝшла. И […]
преди 2 години
0
Остави ме най-после сама!… – Станка Пенчева
Остави ме най-после сама! Цял ден вървиш след мене — Когато мълча и когато говоря, По улицата и у дома, От мига […]
преди 3 години
0
1
Коледни деца – Детелина Стефанова
Не пазят спомени за бащин дом. Не са изгаряни от майчината ласка. Без корени, макар и със подслон. Че има ги, прикрито […]
преди 3 години
0
Най-тихата жена – Мира Дойчинова
Не ми подхожда никак грубостта. За мене са измислени поемите, в които аз, най-тихата жена, на пръсти съм преминала през времето… За […]
преди 4 години
1
Смяна на ролите…
Той : Не съм те виждал така усмихната от дълго време. Тя : Не си поглеждал назад от дълго време. Той : […]
преди 5 години
0
„Може би някъде, някому си нужен!”
Мислех да се самоубивам! Бях на двадесет години. Лежах на кревата си и видях едно заглавие във вестник: „Може би някъде, някому […]
преди 5 години
0
Аз вълчицата
Зачеркнали ме от самото раждане. Зачеркват ме в началото на всеки път. Животът, сякаш че подяждам го, и той чертае в дните […]
преди 5 години
1
Приказка за печалният вълшебник или как е тъжно да бъдеш сам…
Знаете ли защо старците разказват приказки? Защото приказката – това е най-мъдрото нещо в света! Понеже всичко отминава, само истинските приказки остават […]
преди 5 години
0
2
Тъгата и яростта – Хорхе Букай
На Ана-Мария Бово В едно омагьосано царство, до което хората никога не стигат, а може и да минават постоянно през него, без […]
преди 6 години
0