Нека бъда твоята есен – Станка Пенчева
Не можах да бъда твоята пролет. Не можах да бъда твоето лято. Не можах да бъда твоето лято. Нека, нека да бъда […]
преди 3 години
0
Цената на доверието – Станка Пенчева
Така съм създадена, Че предпочитам Да се усмихна, вместо да се намръщя, Да погаля — вместо да ударя, Да повярвам — щом […]
преди 4 години
0
1
Остави ме най-после сама!… – Станка Пенчева
Остави ме най-после сама! Цял ден вървиш след мене — Когато мълча и когато говоря, По улицата и у дома, От мига […]
преди 5 години
0
1
Дидактично – Станка Пенчева
От всичко‚ което бих искала да ти кажа‚ избирам‚ дъще‚ едно: Бъди горда! Горда бъди! След всяко падане — ставай! Иначе ще […]
преди 6 години
0
1
Хубаво е всичко да свършва навреме – Станка Пенчева
Хубаво е всичко да свършва навреме – Да напуснеш рано огнището, Преди огънят да е станал на пепел; От трапезата да станеш […]
преди 7 години
0
Нежност – Станка Пенчева
Додето сме млади, додето сме хубави, Обичта покрай нас все кръжи и кръжи… Очите ни срещат погледи влюбени, Ушите ни слушат мили […]
преди 9 години
0
1