Тази пролет прилича на мене.
Днес е топла, а утре студена.
Страшно бърза и все няма време.
Днес щастлива, а утре ранена.
И за миг се усмихва от радост.
После някак започва да плаче.
И разцъфва сама като младост.
И увяхва – самотно сираче.
Зеленее под снежното бяло.
И безкрайно на мене прилича.
Днес ще мрази с сърцето си цяло.
Утре всичко до край ще обича.
А в земята живот се преражда
и едничкото плахо кокиче
ще усмихне сега тази Марта
А пък тя, тя е всяко момиче.
Николина Милева
Други публикации, които може да Ви харесат.
1 добавен коментар.
Ти ли си, мале, тъй жално пела, ти ли си мене три годин клела, та скитник ходя злочестен ази и срещам това, що душа мрази? … Весел ме гледат мили другари, че с тях наедно и аз се смея, но те не знаят, че аз веч тлея, че мойта младост слана попари! Отде да знаят? Приятел нямам да му разкрия що в душа тая; кого аз любя и в какво вярвам – мечти и мисли – от що страдам.