Трепетлика – Георги Райчев

Иисус умираше на кръста. Наоколо се трупаха хора да гледат разпънатите. Римските ,войници се подиграваха с нещастниците. Под кръста седеше Божията майка – Света Богородица. Склонила глава до Христовия кръст, тя го прегръщаше и плачеше с горчиви сълзи. Иисус я гледаше мълчаливо от кръста. Устните му горяха от жажда, очите му бяха натъжени.

–        Вода! – промълви той едва чуто.

Един от войниците приближи, натопи гъба в оцет, набоде я на върха на копието си и със смях я подаде на мъченика.

–        Пий, Царю Юдейски! – рече той с подигравка.

Иисус помисли, че наистина му поднасят вода, и протегна устни. Но оцетът изгори още повече засъхналата му уста.

–        Свърши се! – прошепна той, наведе глава и тихо издъхна.

За един миг небето потъмня. Земята се разтърси. Завесите пред олтаря на Давидовия храм се раздраха на две. Изплашените войници и хора се разпиляха, кой където види.Остана под кръста само майката Иисусова. Там я намериха учениците на Христа и приятелите му, когато дойдоха вечерта. Те го снеха и занесоха в градината на Йосиф Ариматейски, който беше отстъпил своята гробница за тялото на Иисуса.

След погребението всички се разотидоха с наведени глави. Тръгна и майката на Христа.

Беше топло утро, пролет, ала птичките не пееха както други път. Люлякът и лалетата бяха навели цветовете си. Белите лилии бяха спрели дъха си. Пчелиците не бръмчаха, нито пеперуди прехвъркаха радостно към небето. Целият свят беше замълчал, защото му беше мъка заради Иисусовата смърт.

Само младата трепетлика не искаше нищо да знае, издигната на високото си стъбло. През нощта й бяха израстли кадифени листенца с дълги тънки дръжки. Луда от радост, тя си играеше с листата.

По пътеката, която минаваше край нея, се зададе Божията майка. Тя вървеше с наведена глава. От очите й капеха сълзи. Всичко наоколо й се спираше, затихваше, млъкваше. Само трепетликата не спря. Като я видя черешката, наведе се и пришепна:

–        Спри, сестро, не видиш ли, че иде Божа майка нажалена?

–        Е, какво ми струва, че била нажалена! Мене нали ми е весело!

А Богородица чу. Дигна глава и видя как треперят листенцата

от радост, и се нажали още повече, ала дума не продума.

Сви се сърцето на трепетликата – изплаши се, разбра мъката на Господнята майка. И затрепериха от жал всичките й листенца, които до ден днешен треперят и не спират. Не знаят покой ни денем, нито нощем, нито когато вятърът си легне на почивка, нито когато другите дървета спят. И затова е наречена Трепетлика.

Георги Райчев