Вълшебно камъче – Дамян Дамянов

Детето си донесе бяло камъче
обикновено, улично, най-дребно.
Търкалянко, окалянко, но само че
не знам защо наречено „вълшебно“.

Заспивайки го мушна под главата си.
А майка му го дръпна „Пфу, че мръсно!“
– Но е вълшебно! – ревна и замята се
„вълшебничето“ татково невръстно

– то прави чудеса – цери сакатите,
умрели съживява, гладни храни…
Претъпкано с лъжите, най-крилатите –
от приказки, от книжки и екрани,

глупачето заспа в ръцете с камъка.
Със оня камък ръбест, кален, мръсен,
след който даже ний търчим с измамата
да го намерим пряко възрастта си.

И спейки и честито, и измамено,
хлапето рече с полушепот весел:
– Светът е пълен със вълшебни камъни,
но вие не ги знаете къде са.

Дамян Дамянов