Втората жена е мъка, дори и делва да е тя

Навремето живял един мъж. Женен бил от дълго време, но жена му не можела да го дари с рожба. Един ден тя много решително му рекла:

– Защо не вземеш да си намериш друга жена? Ще ти роди деца, които да те почитат.

– Че защо ми е втора жена? – запитал мъжът. – Ами ако не се разбирате?

– Това няма да стане. Аз те обичам и ти желая само добро. Ще внимавам за нея и няма да има никакви проблеми.

Жената продължавала да настоява, докато един ден мъжът се съгласил:

– Ще замина надалеч – казал той – и ще си взема жена от друг град, за да нямате неприятности.

Отпътувал и дълго отсъствал. Когато най-сетне се завърнал, със себе си донесъл голяма делва. Без да го види жена му, той облякъл делвата в женски дрехи и я покрил с наметало. За новата жена в дома имало отделна стая. Повикал мъжът жена си и ù рекъл:

– Ето жено, вслушах се в съвета ти и си взех втора жена.

Оставил делвата в стаята на новата жена и на другия ден отишъл на работа. Когато се върнал, видял жена си да плаче. Попитал я за причината, а тя отговорила:

– Тази твоя нова жена ме наскърби. Няма да търпя да ме обижда.

– И аз няма да търпя някой да обижда скъпата ми жена. Сега ще видиш на какво ще я направя.

Взел една тояга, влязъл в стаята и започнал да налага делвата, докато не станала на парчета.
Жена му била изумена.

– Сега доволна ли си? – попитал мъжът. – Научих ли я да се държи добре?

– Не ме вини за случилото се, моля те – отговорила тя, след като лъжата ù излязла наяве. – Та втората жена е мъка, дори и делва да е тя.

Джериес Авад, Из “ Не всичко ,което блести, е злато“

1. seabank.eu

   преди 7 години

   ; – )