За куража

-Значи, мислиш, че съм смела?– попита тя.

-Да, така е .

–Може и да си прав. Сигурно, защото ми е подействал вдъхновяващия пример на няколко незабравими учители. Ще ти разкажа за един от тях.

Преди много години, когато работех като доброволка в болницата ,,Станфорд“, се запознах с едно момиченце на име Лайза, което страдаше от рядка и сериозна болест. Единствения шанс да се възстанови, като че ли беше свързан с възможността да и бъде прелята кръв от петгодишния и брат.Той по чудо бе оцелял от същата болест и бе развил антитела, необходими за да се преодолее болестта. Лекарят обясни на малкото братче как стоят нещата и запита момченцето дали би се съгласило, да даде своята кръв на сестра си. Видях, че за миг то се поколеба, но после пое дълбоко въздух и каза:

-Да,щом това ще спаси Лайза.

Докато продължаваше трансфузията, то лежеше в едно легло до сестра си и се усмихваше, както и всички ние, като гледахме как бузите на Лайза поруменяват. После момченцето пребледня, усмивката му угасна.То погледна към лекаря и попита с разтреперан глас:

-Веднага ли ще започна да умирам ?

Детето беше малко и беше разбрало лекаря погрешно.То мислеше, че трябва да даде на сестра си всичката си кръв.

-Да, научих се да бъда смела-добави тя,-защото имах вдъхновяващия пример на такива учители.

Дан Милмън