За раждането на нов живот

Когато се роди дете, раждат се и баби.

Джудит Леви

Има какво да се каже по въпроса за това, че оставяш част от себе си под формата на дете. Преди двайсет и седем години за пръв път погледнах дъщеря си, когато я положиха върху корема ми, с все още непрерязана пъпна връв. Тя ме погледна с малките си очички, които бяха сякаш бездънни, видях частица от себе си да лежи там в, а същевременно тя беше уникална по един чуден и неповторим начин.

Днес съм застанала до нея, бърша лицето й и й напомням да се съсредоточи върху родилните движения на тялото си, а не върху болката и страха. Тя винаги е изпитвала безкраен ужас от болката. Но ето я сега … отказала всякакви медикаменти … преживява решението си да роди своето дете, както го е предопределила природата, както са го правили преди нея безкрайната върволица от нейни пра-прабаби.

След продължително напъване и. Многократни въздишки – ето че полагат дъщерята на моята дъщеря върху гърдите на майка й и тя се вглежда в нейните очи. Великата мистерия отново ме е благословила, като ми позволява да видя моята внучка, късче от мен, която ще продължи в бъдещето и на свой ред ще оформи в утробата си своето дете, моето правнуче.

Кей Кордел Уитекьр, Из „Пилешка супа за душата“