Защо плачат жените?

Малко момче попитало майка си- „Защо плачеш?“

„Защото съм жена?“, отговорила му тя

„Не разбирам“, казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала „ И никога няма да разбереш“

По-късно малкото момче попитало баща си, „ Защо мама сякаш плаче без причина?“

„Всички жени плачат без причина“, само това могъл да каже баща му.

Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.

Най-накрая попитал Господ: „Господи, защо жените плачат толкова лесно?

Господ отговорил: „Когато създавах жената, тя трябваше да е специална.

Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни, за да даряват удобство.

Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й.

Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква.

Дадох й чувствителност  да  обича децата си въпреки каквото и да се случи и въпреки всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много.

Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро, за да защити сърцето му.

Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде непоколебимо до него.

 И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда.

„Виждаш ли, сине“, казал Господ, „красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, която има или в начина, по който си сресва косата. Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й – мястото, където любовта обитава.“