Аз съм тази, която ще виждаш до края,
щом отвориш във утрото сънни очи!
Щом решиш някой ден да изследваш безкрая,
аз съм тази, която до теб ще върви.
Аз съм тази, която измълча тишината,
но във думи облече всеки истински зов,
точно тази, която научи душата ти
да изпитва нетленна човешка любов.
Аз съм тази, която ще прогонва и мрака,
и тъгата надвиснала над твойто чело,
точно тази, която се научи да чака
без дори и за миг да попита защо….
Аз съм същата тази, която прегръща
светлината горяща във твойто сърце,
и съм даже и тази, при която се връщаш,
и ръцете й търсиш само в свойте ръце…
Аз съм тази, която много приказки носи,
но за твойте мечти и за миг не забравя.
Аз съм тази, която само теб омагьоса…
А пък ти си, признавам, който го заслужава.
Мира Дойчинова