Аз вълчицата

Зачеркнали ме от самото раждане.
Зачеркват ме в началото на всеки път.
Животът, сякаш че подяждам го,
и той чертае в дните ми голготов кръст.
Зачеркната, живея долу,
с вълците и кървавия дан.
Побратими, една порода –
някак свойски ми е там.
Сама прегризвам лапите,
щракне ли в душата ми капан.
И… продължавам пътя си, през драките.
Вълкът умее да живее сам.
Научих се,сълзите си да пия –
пир в безлунна нощ.
Раните от себе си да крия
и болката да преобръщам в мощ.
Научих се с вълчата си песен
страстно да целувам
изтръпнала от самота луна,
и нежността си да прикривам,
оставила във вълчите си стъпки
част от себе си и изворна вода.

Автор: Лъки

1. r4i sdhc

   преди 7 години

   Nice…thanks for this.