Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста,
аз вярвам само в нямото страдане,
в сподавения порив на кръвта.
Очи, в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце
от клетви, от несдържан плач по ясно
говорят на човешкото сърце.
Тя всичките прегради побеждава!
Тя – вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов
Давид Овадия
Други публикации, които може да Ви харесат.
Химн на народните будители – Добри Христов
преди 9 години
Моят свят – Мира Дойчинова
преди 14 години
Рецепта за Щастие – Мира Дойчинова
преди 13 години
Коментарите са спрени..