Булевард – Лилия Георгиева

Не ме боли. Не ме боли, ти казах.
„Боли“ е съчетание от букви,
а те не стигат, за да ти опиша
начина, по който се почувствах…
И затова мълча. И заприличвам
на среднощни празни булеварди,
стъпквани от хиляди крака
и пресичани хилядократно.
Добри за многолюдната тълпа,
която винаги си заминава…
И лоши за нещастния бедняк,
който по неволя е останал,
намразвайки дома си – булевард
и небето – покрив, и звездите…
които всъщност винаги са там
и безрезервно винаги обичат.

Лилия Георгиева