Човеко, не минавай безразличен… – Ивайло Балабанов

Човеко, не минавай безразличен
край детски смях и хубава жена,
край паметници с надпис лаконичен
и край коне с товарни стремена.
Защото в трите времена разтворен,
разбит на атоми – живееш в тях:
В листо летуваш, а зимуваш в корен,
пчела и цвят си ти, сълза и смях.
Ти с кръв заплащаш своите победи,
но разбери, човекозвяр такъв,
че всички вълци ти са братовчеди,
че даже и врагът е брат по кръв;
че бъдещето като празна ракла
те чака да оставиш своя дар –
пшеничен клас или горяща факла.
Решавай сам. Тук сам си господар.
От злото ти земята се разтваря,
мечтите съхнат, мъртъв е дъждът…
Но ти пред мъртвите ще отговаряш.
Пред неродените ще си на съд.
И щом застанете с душата – голи
пред тях, ще те попитат страшно те:
„Човеко, стрелял ли си по соколи?
Човеко, утешил ли си дете?“

Ивайло Балабанов