Цитати от „Карлсон, който живее на покрива“ – Астрид Линдгрен

Познахте ли закръгления сладур с перката на гърба? Да, това е Карлсон, който живее на покрива и който е разпалвал детското въображение на всяко дете.

Карлсон е малко, дебеличко, самоуверено човече. При това умее да лети. Всеки умее да лети със самолет и вертолет, но едничък Карлсон умее да лети самичък. Достатъчно е да натисне копчето на корема си и тозчас едно малко чудновато моторче забръмчава на гърба му. Докато перката се завърти както трябва, Карлсон стои една минута неподвижен. Но щом моторът заработи с пълна сила, Карлсон се издига, полетява с леко поклащане и си дава такъв важен и достолепен вид, сякаш е някой директор – разбира се, ако можете да си представите директор с перка на гърба.

Ще ви припомня откъси от любимия ни Карлсон:

„Пристига Карлсон, който живее на покрива — най-добрият бавач на деца в целия свят.“

–   Ти искаш да заболееш? – учуди се Дребосъчето.
– Разбира се. Всички хора искат! Искам да лежа в леглото си с висока-превисока температура. Ти ще дойдеш да разбереш как се чувствувам и аз ще ти кажа, че съм най-тежко болният човек на света. Тогава ти ще ме попиташ не искам ли нешо и аз ще ти отговоря, че щом съм толкова ужасно болен, от нищо не се нуждая. От нищо друго освен… от една грамадна торта, от няколко коша сладки, от цяла планина шоколад и от голяма-преголяма торба бонбони!

„И ще гърми и ще се веселим!“

„Спокойствие и само спокойствие.“

„Че съм умен – умен съм, но защо съм толкова красив?! Сигурно, защото съм скромен, а скромността краси човека.“

—  Сега да ти кажа ли какво лекарство бих взел?
— Какво? — полюбопитства Дребосъчето.
— „Пресладък прах“ по рецептата на Карлсон, който живее на покрива. Ще вземеш малко шоколад, малко бонбони, ще добавиш също такава порция курабии и всичко това ще счукаш и хубавичко ще го размесиш. Щом приготвиш лекарството, аз ще го взема. Това много помага против температура.

— Не ми се вярва — забеляза Дребосъчето.
— Хайде да се обзаложим. Ще ми дадеш едно шоколадче, ако съм прав.
Дребосъчето помисли, че може би тъкмо това имаше предвид майка му, когато го съветваше да разрешава препирните с думи, а не с юмруци.
— Хайде да се обзаложим — настояваше Карлсон.
— Добре — съгласи се Дребосъчето.
Той взе едно шоколадче и го сложи на тезгяха, за да се знае за какво се препират, а после почна да приготвя лекарството по рецептата на Карлсон. Той сложи в една чашка няколко бонбончета, няколко захаросани лешничета, прибави късче шоколад, счука всичко това и го размеси. После разтроши няколко курабии, наречени бадемови раковинки, и ги изсипа в чашката. Такова лекарство Дребосъчето не беше виждал в живота си, но то изглеждаше толкова апетитно, че той сам би се съгласил да заболее леко, за да вземе такова лекарство…

Из „Карлсон, който живее на покрива“ на Астрид Линдгрен