„Докога?“ – Вероника Маринова

Не ме кани на бавен танц –
ще се спъна,краката ми са уморени.
(всеки ритъм,такт и шеметно желание
в мен са безвъзвратно спрени).

Не желай приятелска разходка –
навън е мрачно и се кани да вали.
(облаците в мен нагъсто са се струпали)
Още миг и буря ще се разрази.

Днес не ми е и до игра на карти.
Мълчи ми се,затова не говори.
Не казвай,че ще ме чакаш във дванайсет,
едва ли ще изляза даже в три..

Не съм и гладна,не ми се забавлява.
Колело ли? Цял ден ще си лежа..
„Докога?“ ме питаш. “ О,глупчо..
обмислям цял живот да е така..“

..но ако някой друг желаеше разходка….
..щях аз да тръпна,чакайки до три..
И цяла нощ танцуване,признавам си,
нямаше да може да ме измори..

Вероника Маринова