Дядо Коледа се влюби в мен

В най-вълшебния ден

обикaлях улиците сама,

а безброй снежинки се сипеха върху мен,

напомняха ми за вълшебствата по Коледа…

Безброй лица… бързаха за празника,

за да бъдат заедно те в нощта,

един до друг  на коледната трапеза.

А аз бях толкова сама… сред хора,

не радост, чувствах единствено умора…

Трудно е, щом празник се зададе,

разбират ме само самотните…

…

И бавно продължавах да вървя из града,

не бързах, нямах любим да ме чака у дома,

а на ъгала весел смях напомни ми когато бях дете,

как чуех ли „хо хо хо“, Дядо Kоледа да ме прегърне

протягах ръце…

От радост тихичко заплаках…

Исках пак да вярвам във това,

че по Коледа стават чудеса.

Обърнах се и продължих…

А някой хвана ме за ръка и дъх затaих,

обърнах се и не вярвах на очи,

че Дядо Коледа пред мен стои

„Помня всички добри деца…“

Не ме прегърна, както когато бях малка…

странно, Дядо Коледа целуна ми ръка!!!

Погледнах го, а той дръпна своята брада,

видях най-красивото мъжко лице

и с „да“, отвърнах на въпроса „кафе?“

Дядо Kоледа не беше зает

и преди месец бе навършил двадесет и пет!

Имаше най-сладката трапчинка на света,

а за милиони му беше усмивката.

Дядо Коледа се влюби в мен в нощта,

когато на Коледа ставаха чудеса!

Диди Георгиева