Година – Мира Дойчинова

Прекрасна си, защото си ми нова!
(Но старата и тя ми бе добра…)
Надеждите проправят път отново
и с нови сили хукват към света –
да срещат хора, и да ги прегръщат,
да виждат смисъл, в тях да го създават,
да тръгват, да се лутат, да се връщат,
да помнят, да обичат, да забравят –
една безкрайна пъстра въртележка,
в която се въртим, със теб, Година…
А ти – простила всичките ни грешки,
повтаряш кротко: „ И това ще мине…”
Ще минат и ще се забравят
тъгите ни по нещичко изтлели…
Щастливи, и усмихнати, и здрави,
към теб вървим – по-истински и смели…
И знаеш ли… Дори и ний сме нови.
Блещукащи и някак по-добри…
Надеждите проправят път отново,
и винаги така ще е… Нали?
Годините ще си препускат лудо –
вълнуващи, човешки и красиви.
И всяка, до последната, е чудо!
Дошла със своя дар – да сме щастливи.

Мира Дойчинова – irini