Гъши разум

Следващата есен, когато видите гъските да тръгват да зимуват на юг, литнали под формата на буква „V“, помислете за причината, която науката твърди, че ги кара да се придържат към тази форма. Когато всяка птица размаха криле, тя създава на птицата зад себе си възходяща струя въздух. Летейки във формата на буква „V“, цялото ято изминава поне със 71 процента по-голямо разстояние отколкото ако всяка птица лети сама.

Хората, които вървят в една посока с усещането за принадлежност към дадена общност, стигат целта си много по-бързо и лесно, защото пътуват благодарение на помощта на другите.

Когато някоя птица се отдели от ятото, внезапно чувства притеглянето и съпротивлението при опита си да се справи сама – и бързо се връща обратно в него, за да се възползва от повдигащата сила на предната птица.
Ако имаме разум колкото една гъска, ние ще останем в ятото заедно с хората, които вървят в същата посока като нас.
Когато летящата отпред гъска се умори, тя изостава назад, а на нейно място застава друга.
Много е разумно да се редуваме, когато вършим изтощителна работа, независимо дали сме хора или отлитащи на юг гъски.

Гъските отзад крякат, за да насърчават тези отпред и да им помагат да поддържат скоростта.
Какви послания изпращаме ние, когато „крякаме“ изотзад?
И накрая – това е много важно – когато някоя гъска се разболее или я улучи сачма на ловец и тя се отдели от ятото, с нея отлитат още две гъски, за да й помогнат да кацне и да я защитават. Те остават с пострадалата гъска, докато тя се възстанови или докато умре; едва тогава отлитат сами или с друго ято, за да настигнат групата си.

Ако имаме разум колкото една гъска, и ние ще се държим един за друг по този начин.

Из “ Пилешка супа за душата“