И вярвам… – Мира Дойчинова

И вярвам, че все някой ще ме зърне,
каквато съм – смалена и невидима,
и лятото внезапно ще се върне,
и кротко ще отстъпи даже зимата,
светулките отново ще изгреят –
танцуващи в небето ми звездици,
и няколко щурчета ще запеят
за обич, за въздишки, и за птици…
Приемам, че животът е чудесен
във своя вековечен кръговрат,
превръщайки мечтите ми във есен –
поне така успяват да летят,
но искам пак да бъда свобода
и пясъчни сандали да обуя.
Изписвам си живота, и мълча.
И вярвам, че все някой ще ме чуе.