Изкуството да бъда непукист

Бях бюро жалби толкова години…
Изслушвах ги… Помагах от сърце…
Нещастниците с купища причини
от времето ми всеки да краде…

Раздавах се на този и на онзи…
Помагах със съчувствие, с пари…
С мен водеха безкрайни монолози,
без никой да попита:“Как си ти?“

Парченца от душата си отчупвах,
да ги изправя всички на крака…
И дупките в сърцата им запушвах…
Бях канара…Сега съм низина…

Не се оплаквам…Тъй в живота случих…
Дали съм луда или хуманист?
Така и до сега не го научих
изкуството да бъда непукист…

 Гергана Иванова