Желанията изчезват с възрастта! – Диана Балико

„С възрастта желанията изчезват“ – ми каза мъдрата ми свекърва. Но аз бях на деветнадесет и не и повярвах.

На двадесет и две все още ми се искаше сутрин да виждам рози до леглото с капчици роса по бархетните листенца.

На двадесет и осем все още се опитвах да променя нещо в секса в семейното ложе, установявайки че целувките ми се раждат от инерцията.

На тридесет прекроявах личния си живот.

На тридесет и две нарекох дъщеря си Лиза и и купих кукла Барби – мечтата от моето детство.

На тридесет и пет все още се надявах да стана вицепрезидент на банка.

А на тридесет и осем проумях, че мястото на главен счетоводител е подарък от небесата.

На четиридесет и пет получих палто от норка и със сухи устни целунах мъжа си по небръснатата буза.

На четиридесет и шест за пръв път видях Венеция и направих всичко на всичко дванадесет снимки.

На петдесет случайно срещнах любовник с двадесетгодишна давност, погледнах посивялата му и олисяла глава и неловко прикрих дланите си, върху които времето беше сложило своя печат.

Когато станах на петдесет и две отново излязоха на мода ботушите, по които си припадах, когато бях на осемнадесет, но болките в краката не ми позволиха да се изфукам с тях.

На петдесет и четири казах на дъщеря си: „С възрастта желанията изчезват!“, но тя не ми повярва.“

Диана Балико