Което е добро за един, може да не е добро за друг. Може да се наложи да настояваш на своето и да направиш нещо необичайно в очите на другите.
Ейлийн Кади
Трябваше да играем на Великани, Магьосници и Джуджета.
Оставили ме бяха да се грижа за осемдесетина дечурлига на възраст между 7 и 10 години, докато родителите им се занимаваха с родителски работи. Събрах дружината си в залата при църквата и се заех да обяснявам играта. Тя е нещо като разширен вариант на играта Камък, Хартия и Ножица и е свързана с мислене и вземане на решения. Всъщност истинската цел на играта е децата да вдигнат голям шум и да се гонят насам-натам, докато всеки забрави на чия страна е и кой е победил.
Да организираш пълна стая с навити като пружинки първолаци в два отбора, да им обясниш основните правила на играта като постигнеш консенсус по въпроса за груповата принадлежност – това не е шега работа, но с помощта на добра воля се справихме и бяхме готови да започнем.
Възбудата от гонитбата вече достигаше критичната си точка. Аз изкрещях с всичка сила:
– Кой какъв е сега – ВЕЛИКАН, МАГЬОСНИК или ДЖУДЖЕ!
Докато групите се суетяха като бесни и шушукаха помежду си, усетих, че някой ме дърпа за крачола. Едно мъничко момиченце стоеше с вдигната глава и питаше със сериозен глас:
– Къде да застанат русалките?
Къде да застанат русалките?
Последва дълго мълчание. Много дълго мълчание.
– Къде да застанат русалките ли? – попитах аз.
– Да. Защото аз съм Русалка.
– Няма никакви русалки.
– Има, аз съм Русалка!
Тя не се виждаше в ролята на Великан, Магьосник или Джудже. Тя знаеше точно към коя категория се числи и нямаше никакяо намерение да напуска играта, за да стои до стената като някой загубен глупак. Тя желаеше да заеме мястото си там, където Русалките стоят я общата схема на нещата, без да страда достойнството или самоличността й. За нея беше ясно, че за Русалките има място и че аз трябва да знам къде е то.
Та къде да застанат Русалките? Всички Русалки -Всички тези, които са различни, които не се вместват в нормите и не приемат предварително разчертаните кутийки и квадратчета?
Отговорете на този въпрос и ще можете върху тази основа да изградите училище, народ или цяла вселена.
Какво отговорих аз тогава? Случва ми се понякога да кажа и аз нещо на място.
– Русалката застава ето тук до Краля на морето!
(Да, точно тук до Главния глупак, рекох си на ум.)
И застанахме двамата ръка за ръка да приветстваме нестройните и диви пълчища Магьосници, Великани и Джуджета.
Между другото, не е вярно, че Русалки не съществуват. Аз лично познавам една. Държал съм я за ръка.
Робърт Фулгъм
Разказът е предоставен от Рашаун Гетьр
Из „Пилешка супа за женската душа“
Други публикации, които може да Ви харесат.
Коледната приказка на едно дете с увреждане
преди 12 години
Сливи за смет
преди 13 години
Увереност
преди 12 години
4 добавени коментара.
Невероятен разказ…Всъщност наистина за всеки има място под слънцето…., само трябва да знаеш кой си….Чудесно е!..
Силно се развълнувах от разказа, тя толкова прилича на дъщеря ми ,малката русалка:) моля се всички деца да запазят с годините тази своя уникалност с която са били надарени от раждането си и никога да не се превръщат в морска пяна и разбити мечти , Родители обичайте децата си ….
Невероятно красива и много поучителна история! Благодаря за споделянето й, както и на многото други стойностни материали, които публикуваш тук! Поздрави 🙂
Чурдесен отговор за различните, невписващи се в посредствените категории!
Прочетох доста неща тук, но с този пост – те поставям в блогрола си!