Онези лета,от детството…Помниш ли?
Светлинки на фенери от диня…
Прашни пътища, боси крака,
аромат на треви…и смокини.
Малкия свят на мечтите ти,
дето всъщност е страшно огромен.
Но събира се в твоята къщичка,
скрита в клоните … стария орех…
Избледняват следите на стъпките,
дето тичат по мокрия пясък.
Но в сърцето ти още е утрото,
будено с гларусов крясък…
Не порастваш…Светът се смалява.
И отблизо е някак… различен.
Но в очите си ти ще го пазиш.
Както в детството.Шарен. Магичен.
Caribiana