Животът като огромно казино
разигра на рулетка съдбата ни.
Ти заложи на черно, аз на червено –
в безумен хазарт дирим мечтата си.
Коя съм аз? Кой си ти?
И през кого изнасяме спектакъла?
Мъдростта в житието ли ни пречи
та откриваме се в съня…
Кой с нас си прави опити?
Кой бърника в сърцето, в душата ни?
Кой издига ни до Небесата
и с плесница събаря на Земята?
Уморих се да залагам илюзии.
Уморих се да губя душата си.
Има ли смисъл играта –
дори да печелим – празним сърцата си…
Надежда Белчева
Други публикации, които може да Ви харесат.
И няма да съм никога сама /на Брат ми/ – Мира Дойчинова
преди 6 години
На сина ми – Даниела Ганчева
преди 4 години
Обичай ме такава
преди 8 години
Коментарите са спрени..