Казино – Надежда Белчева

Животът като огромно казино
разигра на рулетка съдбата ни.
Ти заложи на черно, аз на червено –
в безумен хазарт дирим мечтата си.

Коя съм аз? Кой си ти?
И през кого изнасяме спектакъла?
Мъдростта в житието ли ни пречи
та откриваме се в съня…

Кой с нас си прави опити?
Кой бърника в сърцето, в душата ни?
Кой издига ни до Небесата
и с плесница събаря на Земята?

Уморих се да залагам илюзии.
Уморих се да губя душата си.
Има ли смисъл играта –
дори да печелим – празним сърцата си…

Надежда Белчева