След края на пищната сватбена церемония в петзвезден хотел младоженецът и булката се оттеглили в стаята си за първата брачна нощ.
На следващия ден в осен сутринта майката и сестрите на младоженеца дошли да поздравят младите съпрузи и да им пожелаят щастие – както го изисква традицията. Звънецът отекнал силно и събудил младоженците. Булката погледнала през шпионката на вратата и видяла свекървата и етървите си. Върнала се бързо в леглото и казала на младоженеца, че са дошли твърде рано.
– Хайде да не отваряме и да поспим още малко – подканила го тя.
Младоженецът се завил и продължил да спи. След час и нещо отново се позвънило и жената пак се надигнала мърморейки:
– Това, разбира се, пак са майката и сестрите ти – но после радостно извикала – Дошли са майка ми и сестрите ми, време е да ставаме, почти десет е!
Младоженецът скочил от леглото, втурнал се към банята, за да измие лицето си и казал на жена си да отвори вратата, за да поздрави роднините си.
Меденият месец приключил. Мъжът с радост разбрал, че жена му е бременна, а радостта му била още по-голяма, когато тя родила красиво момиченце. Той не оставял съпругата си сама и за минута. Не й позволявал да върши каквото и да е, мислейки за нейното здраве и сигурност. Купувал на нея и на дъщеря си скъпи подаръци и дрехи.
След три години жена му отново забременяла, но този път родила момче. Всички били доволни и се радвали много на детето. Жената и роднините й очаквали съпругът да бъде още по-щастлив от първия път, но ги очаквала изненада: той се държал необичайно хладно. Стоял на разстояние от жена си и дори говорел с нея предимно по телефона. Нямал нищо общо с човека, който не оставял жена си сама и за момент след първото раждане.
Един ден съпругата му го попитала каква е причината за хладното му държание. Защо бил толкова равнодушен и тъжен, че му е родила момче?
Тогава мъжът обяснил:
– Дъщерята поздравява семейството си сърдечно и топло за разлика от момчето, което жертва своята майка и сестри, за да угоди на жена си. Момичето е много по-предано на своето семейство от момчето.
Из „Скритият дар“ – Джериес Авад