Има хора сами… Самотата обгръща ги кротко
и душите им гали със грапаво-нежно езиче.
Тя е мила и топла, тя е нежна и обична котка…
Самотата понякога страшно красиво обича.
Има хора сами. Самотата тежи като котва!
Все по-тежка и все по-надолу ги влачи.
И боли вдън душата от тази жестока самотност…
Самотата умее да бъде на смърт равнозначна.
И понеже е Коледа, аз ще поема надолу –
там, където умира и после се ражда живота.
Нямам коледен дар. Затова в тази нощ ще се моля:
Нека никой не бъде! не бъде! не бъде самотен!
Ники Комедвенска
„Кабинети за ближни“
Други публикации, които може да Ви харесат.
Искам… – Вероника Маринова
преди 12 години
Обява
преди 12 години
Мечта за свобода – Вероника Маринова
преди 11 години
Коментарите са спрени..