Коледни приказки и притчи: Две бебета в яслата

Историята по-долу е разказ на американски мисионер за посещението му в руски дом за сираци през 1994 г.

Започваше сезона на празниците и по този повод разказахме на нашите сираци традиционната история на Коледа, която те слушаха за първи път. Разказахме им за Мария и Йосиф, които пристигнали във Витлеем и не могли да намерят място за нощувка в хана. Поради което се подслонили в обор, където се родило бебето Исус и те го поставили в една ясла.
По време на историята децата и персонала слушаха очаровани. Някои даже стъпиха на столчетата, за да не изпуснат нито една дума. След като завършихме разказа, дадохме на децата да възпроизведат сцената на Рождество с подръчни материали – плат и хартия.

Те се увлякоха в рязане, сглобяване и лепене, а аз вървях между масите, за да видя дали някой няма нужда от помощ. Когато стигнах до шестгодишния Миша, изглеждаше, че той е приключил своя проект. Разглеждайки работата му, се стреснах, като видях, че в яслата лежи не едно, а две бебета. Повиках преводача и го помолих да попита, защо там има две деца. Момчето кръстоса ръце пред себе си и започна да разказва много сериозно.
За такова малко дете, което е чуло тази история само веднъж, то я повтори напълно точно… до момента, в който Мария поставя Исус в яслата. Оттам започна да импровизира:

„И когато Мария постави бебето в яслата, Исус ме погледна и ме попита, имам ли подслон. Аз му отвърнах, че нямам мама и татко, така че нямам подслон. Тогава Исус ми каза, че мога да остана с него. Но аз му отговорих, че не може, защото аз нямам да му дам подарък, като другите. Но толкова исках да остана с него, че се чудех, какво мога да използвам за подарък. Помислих си, че ако го прегърна топло, това може да е добър подарък.
И го попитах: „Ако те прегърна и те стопля, това дали ще е достатъчно хубав подарък?“
А Исус ми каза: „Ако ме прегърнеш и ме топлиш, това ще е най-хубавият подарък, който някой някога ми е правил.“
Така че аз влязох в яслата, а Исус ме погледна и каза, че мога да остана с него … завинаги.“

Очите на детето се напълниха със сълзи, то се захлупи на масата и се разрида.

Научих, че не е важно какво имаш в живота си, но кого имаш е от значение.

Източник: prit4ite.blogspot.com