Купи ми за Коледа ново сърце,
че старото вече е сдало багажа –
не трепва, не чувства и вече не ще,
дори и на мене, две думи да каже.
… Лежи и не мръдва – същински мъртвец.
И никаква болка, и никакъв трепет…
Навярно убих го моя врабец –
от толкова чувства си го повредих.
Купи ми за Коледа кошче с мечти –
купчинка от модерни цветни кълбета.
Да имам с какво, когато вали,
да кърпя и да си наплитам небето.
Не искам големи – не са ми по ръст
джудже си останах дори във мечтите.
Мечти за човече по-малко от пръст,
което на по-невъзможни налита.
Купи ми за Коледа още живот,
че този кроих го погрешно – не стигна.
Все мислех, че имам от него, а то…
Надникна и свърши преди да премигна.
Купи ми за Коледа тези неща.
Нали ме попита какво да ми купиш?
Да, знам, че е трудно, но тези избрах.
Нали не очакваш да ревна за кукла?“
Радост Даскалова