Късмет или беда- кой знае?

Живял в едно селце много беден човек, който обаче притежавал прекрасен жребец. Конят бил толкова хубав, че дори царят искал да го купи, но селянинът все отказвал да го продаде.

– За мен този кон не е просто животно, а приятел- отвръщал той.- Нима искате от мен да продам приятеля си?

Една сутрин, когато отишъл в обора, селянинът видял, че жребецът е изчезнал.

Съседите му заприказвали един през друг:

– Казвахме ли ти ние! Ето, трябваше да го продадеш. Сега ти го откраднаха! Каква беда!

– Беда или късмет, кой знае?- отвърнал старецът.

Всички започнали да се подиграват на странните му думи. Но след петнадесет дни конят се завърнал с цяло стадо диви коне!
Беглецът се бил измъкнал от обора, намерил си една дива кобилка и сега се връщал с нея и цялото й стадо.

–Виж ти късмет!– коментирали останалите.

Селянинът и синът му се заловили с дресировката на дивите коне. Но седмица по-късно синът си счупил крака по време на езда.

–Ах, каква беда!– завайка ли се приятелите му- Как ще се справиш, като си толкова беден, а ето че сега и единственият ти син, едничката ти опора, вече не може да ти помага?

– Беда или късмет, кой знае?– отвърнал старецът.

Малко след това избухнала война и царят свикал в армията си всички младежи от околностите.
Всички, освен един: синът на селянина си останал у дома, тъй като бил със счупен крак.

– Какъв късмет имаш!– викнали другите– Нашите деца заминаха на война, може да ги убият или ранят на фронта, а твоят син си остана вкъщи!

– Късмет или беда, кой знае?– отвърнал старецът.