Лазаров ден – Людмила Билярска

От дъхав зюмбюл и дребна иглика,
от здравец зелен и жълт минзухар,
венец си надипли мома-Лазарица.
В очи й приседнал небесен лазур.

Снага – самодивска. Коси – старо злато.
Усмивката – утро разпукнато в май…
Трендафил червен е обагрил устата.
А веждите – тънко усукан гайтан…

Сърцето и в светнала радост подпърхва.
Досущ, като птичка във пролетен ден.
Подел песента й ветрецът я лъхва,
игриво я праща на личен ерген…

Гласът й отправя молитва за здраве.
Богат берекет да полази рода.
Сърцето, обаче, за друго припява…
Към него… Към него  лети песента…

И всичко във радостен ритъм пулсира.
Природа и хора… Та слънцето чак.
Гласът на камбана изпълва простора…
Хей, Лазаров ден е на нашия праг!

Людмила Билярска