Легендата за Мечкинден /Андреевден/

Разказват, че в миналото…

Някога, много, много отдавна в едно семейство с малко момиченце починала жената. Бащата се оженил за друга, която също имала момиче. Но мащехата обичала повече своето си дете, а завареничето карала да върши цялата къщна работа, и все била недоволна.

Веднъж, когато било много студено, дала на завареничето черна вълна и заръчала да я пере дорде стане бяла. Иначе да не се прибира вкъщи. Детето нарамило къделите с вълна и отишло на реката. Започнало да пере, но … черната вълна бяла не става. Цялото вкочанено от студ приседнало на брега и заплакало. А щом заплакало, пред него се появил белобрад старец.

– Защо плачеш момиченце? – благо попитал старецът.

Момиченцето разказало всичко, а добрият старец добавил:

– Наметни си вълната, отиди си в къщи и за нищо не се бой.

После внезапно, както се появил, и изчезнал. Детето се прибрало, дълго чукало на затворената врата, а когато злата мащеха ядно отворила вратата, в миг останала изумена – пред нея стояло Златно момиче и сияело като самото слънце. Още повече се разлютила повторията, като разбрала как детето се превърнало в златно и решила да изпрати и своето дете, та и то да стане такова. Облякла го хубаво, дала му една малка къделя вълна и го изпроводило до портата.

Доведеничето бързо стигнало реката, хвърлило къделята, защото нямало намерение да пере и седнало на брега. Чакало, чакало, но никой не идвал. Измръзнало и заплакало. А като заплакало, в миг се появил белобрадият старец.

– Защо плачеш момиченце?  – попитал старецът.

– Тебе чакам, дядка – сопнало се момичето,- искам да ме направиш Златно и да си вървя.

– Хубаво, моето момиче, наметни си вълната и си отивай в къщи – рекъл старецът и изчезнал.

Момиченцето грабнало вълната и затърчало към дома. А мащехата, щом дочула стъпки, бързо отворила вратата, но още по-бързо я затворила, защо-то пред себе си видяла една голяма черна мечка. Дядото наказал злата мащеха като превърнал детето й в мечка. Оттогава в тоя ден разказват приказката за мечката.

С първите лъчи на слънцето най-старата жена в дома с дървена лъжица взема варена царевица, хвърля зърната в комина и нарича: „На ти, мечко, варена царевица, да не ядеш сурова!“ и вярват, че”мечки няма да газят нивите и да пакостят на хората”.

От Едрея денят започва да расте, “колкото просено зърно”.