В представите на българина образът на светеца е обогатен чрез различни легенди. Най-известната от тях е свързана със светеца, който отрязал носа си, когато зарязвал лозето, откъдето идва и името му Трифон Чипия. Легендата разказва, че…
40 дни след раждането на сина си света Богородица отишла да чете молитва. На връщане минала край брат си Трифон, който зарязвал лозето. Тя го поздравила с “Помози Бог”, както си му е редът, но той като я видял с дете на ръце се присмял и изрекъл хулните думи: “Мома си, пък син имаш”. Богородица много се обидила, като стигнала до дома си, накарала майка си да вземе чиста кърпа и сол и да иде на лозето, защото Трифон си бил отрязал носа.
Отива майка й на лозето и каква била почудата й, като видяла Трифон здрав-здравеничък да пее и реже лозите. Казала му какво е научила от дъщеря си, а Трифон се изсмял и отвърнал:” Аз не режа така, а така!” Замахнал да покаже как точно реже и си отрязал носа. Подигравателните думи и клетвата го застигнали жестоко. И тъй като сестра му била самата Богородица, Трифон е светия и в негова чест празника е наречен Трифон Зарезан (заради отрязания нос).
Малцина знаят, че св. мчк. Трифон е покровител и на една друга малка общност -на соколарите. Според древно предание руският цар Иван Грозни бил страстен соколар.
Веднъж по време на лов в известното с богатия си воден дивеч село Напрудное (днес северно предградие на Москва, в района на Рижката гара) той загубил своя любим бял северен сокол – изключително красива птица, разказва пред Religiabg.com председателят на Българската асоцация за запазване на грабливите птици Павел Якимов.За птицата отговарял младият соколар Трифон Патрикеев (от рода на князете Патрикееви). Отчаян от загубата, цар Иван Грозни заповядал на младежа да намери неговия пернат любимец в тридневен срок и го заплашил със смърт, ако се върне с празни ръце.
Три дни младият Трифон търсил безуспешно птицата в Соколарската гора. В края на дадения му срок приседнал на склона при хълма на Голямото езеро и задрямал изтощен.Насън му се явил св. Трифон на бял кон със сокол на дясната ръка и му казал: „Стани, вземи този сокол и прославяй Бога“, а после му показал, къде да го намери – на една ела в Митищенската гора.
Соколарят тутакси скочил. По указанията на светеца тръгнал и намерил дървото, а на върха видял изгубения сокол. Без да се бави, занесъл ценната птица на царя и спасил живота си.В памет на това чудно избавление от смъртта, Трифон Патрикеев построил на мястото, където му се явил св. мчк. Трифон, отначало малък параклис, а по-късно и църква, която съществува и до днес и се отнася към ХVІ век.На стената и има интересна фреска – св. Трифон с кацнал бял сокол върху дясната ръка. Това е т. нар. „руска икона“ на св. Трифон. Днес оригиналът й се съхранява в Третяковската галерия.
Впоследствие такива изображения на св. Трифон със сокол станали много разпространени, като на някои от тях дори имало надпис „Св. мчк Трифон соколарят“.Това обаче очевидно е смесица, тъй като Трифон Патрикеев не е канонизиран за светец, а според агиографията на св. мчк Трифон, той не е бил соколар. Въпреки това православните соколари почитат св. мчк. Трифон като свой закрилник, застъпник и молител пред Бога.
Честито на именниците, а на останалите Наздраве!