Мечтая си за късен карамелен залез
край изоставен път. С полета..
Сред жита или треви – да спра колата
и да побягна. Но да е сред полета!
Да е сред полета – безкрайни, златни –
синоним на исканата свобода.
Разперила ръце, тичаща към залеза –
потна. Но със сбъдната мечта..
Със зачервени бузи – сякаш пак дете,
ще стигна надалече до завоя.
Само дай ми залез и това поле
и печелиш ме – завинаги съм твоя..
Вероника Маринова
Други публикации, които може да Ви харесат.
Всичко – Блага Димитрова
преди 10 години
Късна среща – Давид Овадия
преди 11 години
Обичай ме такава
преди 8 години
Коментарите са спрени..