Моят свят – Мира Дойчинова

Моят свят е разхвърлян. Разпилян като мене.
С много рафтчета с книги и с много въпроси.
В моя свят няма нищо особено денем…
През нощта е вълшебен – и преброждам го боса,
като котка се уча да виждам във мрака,
да броя по звездите колко много те искам,
да изпратя писмото, че още те чакам,
а дали ще пристигне? Поемам си риска.
Моят свят е такъв – просто няма закони,
само два-три неписани – всеки ги знае –
че Животът е низ от неочаквани спомени
и Човек е това, за което мечтае…
И че има неща все така неизричани –
просто думи не стигат…разпилян е света,
но живея във него, и летя, и обичам,
и те чакам до моята малка врата…
А навън е жестокият Свят на Големите –
подреден и приличен, начумерен и зъл.
Моят свят е разхвърлян. Разпилян като мене.
Хайде, влизаш ли вече? Добре си дошъл!

Мира Дойчинова