Мисли на Мечо Пух

Колкото повече, толкова повече!

Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед.

Понякога седя и си мисля… а понякога просто си седя.

Не може да не уважаваш някой, който може да напише Вторник, дори и да е с правописни грешки. Но правописът не е всичко. Има дни, когато да напишеш Вторник — просто не е нужно. /“You can’t help respecting anybody who can spell TUESDAY, even if he doesn’t spell it right; but spelling isn’t everything. There are days when spelling Tuesday simply doesn’t count.”/

Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб. /“If you live to be 100, I hope I live to be 100 minus 1 day, so I never have to live without you.“/

Нямам грижа вей ли, или сняг вали, щом тумбакът ми е пълен с мед! Нямам грижа дали мръзне, или се топи, щом муцуната ми е потънала във мед!
„Преди всичко – каза си то – това бръмчене значи нещо. Не може да има бръмчене само току-тъй – бръм… бръм… – без да значи нещо. Щом има бръмчене – значи някой бръмчи. А единствената причина да издаваш такъв звук, доколкото знам, е защото си пчела.“
После мисли още дълго и си каза:
„А единствената причина да си пчела – доколкото знам – е да правиш мед!“

Ако някога дойде ден, в който не сме заедно, трябва да знаеш някои неща… Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш и по-умен, отколкото си мислиш. Но най-важното нещо е, че независимо дали сме разделени, аз винаги ще бъда там за теб и винаги ще те обичам! /“If ever there is tomorrow when were not together.. there is something you must always remember. you are braver than you believe, stronger than you seem, and smarter than you think. but the most important thing is, even if we’re apart.. I’ll always be with you.”/

– Ще бъдем ли приятели завинаги? – попита Прасчо.

– Дори и за по-дълго! – отговори Мечо Пух.

Пух взе да се чувства по-добре, защото, когато си Мече с Много Малко Ум и Мислиш за Неща, ти откриваш понякога, че Нещо, което изглежда съвсем като Нещо вътре в теб, изглежда иначе навън, когато го гледат другите.

С каквито се събереш – с такива се събираш.

Не можеш да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога трябва ти да ходиш при тях. /“You can’t always sit in your corner of the forest and wait for people to come to you… you have to go to them sometimes.”/

Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

При все, че да ядеш мед това е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по- хубав. /“Well,” said Pooh, “what I like best — ” and then he had to stop and think. Because although Eating Honey was a very good thing to do, there was a moment just before you began to eat it which was better than when you were, but he didn’t know what it was called”/

– Пух? – каза Прасчо.

– Да! – отговори Пух.

– Нищо… – каза Прасчо, хващайки го за лапичката. – Просто исках да съм сигурен, че те има, Пух…

/“Piglet sidled up to Pooh from behind. “Pooh,” he whispered.

“Yes, Piglet?”

“Nothing,” said Piglet, taking Pooh’s paw, “I just wanted to be sure of you.“/

Обещай ми, че никога няма да ме забравиш, защото ако си помисля, че ще го направиш, никога няма да мога да си тръгна! /“Promise me you’ll never forget me because if I thought you would I’d never leave.”/

 Името ми да не е Пух, ако не съм прав. А то е, значи съм прав.

Може да ме забележат, а може и да не ме забележат – с пчелите никога не се знае.

Прасчо: – Знаеш ли, Пух. Мислех си…

–   Това е добър навик, Прасчо! – прекъсва го Мечо Пух.

Една есенна утрин, когато вятърът беше отвял през нощта всичките листа от дърветата и сега се опитваше да отвее и клоните им, Пух и Прасчо седяха на Местенцето за Мислене и се чудеха какво да правят.
– Това, което мисля – каза Пух, – е: мисля да отидем в Къта на Пух да видим Йори, защото може би вятърът е отвял къщата му и може би той ще пожелае да му я построим отново.
– Аз пък мисля – каза Прасчо, – мисля да отидем да видим Кристофър Робин, само че той сега няма да е у дома си. Значи не можем да го видим.
– Хайде да отидем да видим всички – каза Пух. – Защото, когато си ходил няколко мили по вятъра и влезеш неочаквано в някой дом и ти кажат: “Здрасти, Пух, тъкмо навреме си дошъл за малка кльопачка”, и ти си дошъл – това аз наричам Приятелски Ден.
Прасчо мислеше, че трябва да имат Причина, за да обходят всички, например Търсене на Малчо или Организиране на Експедиция. Ако Пух може да измисли нещо…
Пух можа:
– Ще отидем, защото е Четвъртък – каза той, – и ще пожелаем на всеки Много Щастлив Четвъртък. Хайде, Прасчо!

По-забавно е да говориш с хора,  които не използват дълги трудни думи,  а по-скоро кратки и лесни,  като например Какво ще кажеш да хапнем?/“It is more fun to talk with someone who doesn’t use long, difficult words but rather short, easy words like “What about lunch?”/

…защото Поезията и Тананикането не са неща, които можеш да вземеш, те са неща, които те вземат.
Единственото, което можеш да направиш, е да отидеш там, където те ще те намерят.

Из „Мечо Пух“ на Алън Милн