„Може би някъде, някому си нужен!”

Мислех да се самоубивам! Бях на двадесет години. Лежах на кревата си и видях едно заглавие във вестник: „Може би някъде, някому си нужен!” Продължих да живея. Започнах да търся това място и този човек, и така имах всичко, за което хората дори не смеят да мечтаят. Вече наближавам петдесетте.

Животът изглежда непредвидим и неуправляем, а всъщност той зависи единствено от нас самите и най-вече от умението да откриваме правилните хора и да общуваме правилно с тях. Трябва да си задаваме правилните въпроси и така, ще получаваме правилните отговори.

Някои по света имат всичката любов и здраве, но нямат пари, други имат любов и пари – нямат здраве, трети имат пари и здраве – нямат любов… Комбинациите са лесни, но всъщност това, което ни липсва е причината да се чувстваме дискомфортно. Това, което ни липсва всъщност е причината да общуваме. Някъде има хора с много пари, които не знаят в какво да ги инвестират, другаде – такива, които имат идеи и нямат пари да ги реализират. Има хора, които са самотни, а отсреща има армии, които търсят самотата, живеейки сред тълпи.

Някъде има закъсал шофьор на пътя, а другаде безработен монтьор. Някъде има жена, която търси половинката си, а другаде мъж. Някъде има многодетна майка, която се чуди как да изхрани децата си, а другаде семейства, които не могат да имат деца. Някъде има хора с много жилища, които стоят празни, а другаде – бездомни…

Каквото и да имаме, все нещо липсва за да затвори кръга на усещането ни за пълно щастие. Смисълът в живота не е в това да имаме, а в това да общуваме, да си разменяме нещата така, че да се освобождаваме от излишното в името на това, което ни липсва. Живот всъщност са връзките между нас, без които ние сме никои.

Навсякъде чуваме за хората, които ни лъжат, а никъде не споменаваме за хората, които ни помагат, казвайки истината! Навсякъде се чува за тези, които ни ограбват, а никъде нито дума за тези, които ни даряват. Така светът изглежда все по-отчайващ и сив, а това сами си го причиняваме, защото отказваме да говорим за истинските си способности и проблеми.

Направих блог, за да дам възможност на хората да обменят информация по всички свой проблеми и да споделят с други за тези, които са ги спасили по време на житейските им изпитания – www.lubimo.blog.bg

С ясното съзнание, че Бог не е на небето, а в нас самите, се надявам, хората да извадят Божественото от себе си и да започнат да живеят в благоденствие. Няма човешки проблеми, които да не са решими от човеци!

Споделете проблемите си, но преди всичко положителния си опит, за да си станем взаимно полезни и това място да заработи заради смисъла, за който е създадено. Нека този виртуален свят се изпълни с човечност! Дано!

Автор: Любимо Минков – lubimo.com