Помоля ли те просто да ме слушаш,
а ти понечиш съвет да ми дадеш,
значи молбата ми изобщо не е чута.
Помоля ли те просто да ме слушаш,
а ти разправяш ми защо
не трябва да съм тъй унил,
усещам – чувствата ми не зачиташ.
Помоля ли те просто да ме слушаш,
а ти си мислиш, че проблема мой
все някак трябва да решиш,
неразбран останал съм тогава,
колкото и странно да звучи.
Слушай! Искам само да ме слушаш.
Не говори, не действай – просто чуй.
Най-евтино съвет се дава. За едно петаче
и мъдрост, и поука ще откриеш
по страниците вестникарски.
А аз оправям се и сам; не съм безпомощен.
Навярно съм обезсърчен и нерешителен,
но не – безпомощен.
Направиш ли нещо за мен,
което мога и трябва да сторя сам,
знай, подклаждаш моя страх
и моята обърканост.
Но приемеш ли тъй простичкия факт,
че чувства свои имам аз,
колкото и нелогични да са те,
да си отдъхна мога – не са нужни
повече уговорки и въпроси
какво се крие зад нелогичното чувство.
А изясни ли се това, отговорите
идват сами и от съвет не се нуждая.
Нелогичните чувства разбираеми стават,
щом видиш какво има зад тях.
Затуй навярно много хора
утеха срещат във молитвите –
Бог е ням, съвет не дава,
а и нещата да оправи не се опитва.
Той просто те изслушва
и до прозрението сам достигаш.
Ето защо те моля, просто слушай – и ме чуй.
Ако искаш да говориш, почакай секунда,
дойде ли редът ти, ще те изслушам и аз.
Неизвестен автор,
Из „Пилешка супа за душата на тинейджъра“