Момченцето

Веднъж едно момченце отишло на училище. То било съвсем мъничко. А училището било доста голямо. Но когато момченцето открило, че може да стигне до класната стая през специална врата, която води право там, то се почувствало щастливо. И училището вече не му изглеждало чак толкова голямо.

Една сутрин, след като момченцето свикнало да ходи на училище, учителката казала:
– Днес ще рисуваме картина.
– Чудесно! – помислило си момченцето.
То обичало да рисува. Можело да нарисува всичко:
лъвове и тигри, пилета и крави, влакове и лодки.
Извадило кутията с пастели
и започнало да рисува.

Но учителката казала:
– Чакайте! Още е рано да започваме!
И изчакала всички да се приготвят.
– А сега – казала учителката – ще рисуваме цветя.
– Чудесно – помислило си момченцето, защото обичало да рисува цветя.
И започнало да рисува красиви цветя с розов, оранжев и син пастел.

Но учителката казала:
– Чакайте! Аз ще ви покажа!
И нарисувала на черната дъска едно цвете. То било червено, със зелено стъбло.
– Готово! – казала учителката. – Сега можете да започнете.

Момченцето погледнало цветето на учителката. След това погледнало своето. Неговото цвете му харесвало повече. Но то не казало това, просто обърнало листа обратно и нарисувало цвете като на учителката – червено, със зелено стъбло.

След няколко дни, когато момченцето отворило вратата отвън съвсем само, учителката казала:
– Днес ще моделираме с глина.
– Чудесно! – помислило си момченцето.
То обичало глината. То можело да прави всичко от глина:
змии и снежни човеци, слонове и мишки коли и камиони.
И започнало да размачква топката от глина.

Но учителката казала:
– Чакайте! Рано е да започвате!
И почакала, докато всички се приготвят.
– А сега – казала учителката – ще моделираме чиния.
– Добре! – помислило си момченцето.
То обичало да моделира чинии и направило няколко с различни форми и размери.

Но учителката казала:
– Чакайте! Аз ще ви покажа как!
И тя показала как да направят дълбока чиния.
– Готово – казала учителката. – Сега можете да започнете.
Момченцето погледнало чинията на учителката, след това и своята.
Неговата му харесвала повече. Но то не казало това, просто омесило отново глината на голяма топка и направило чиния като на учителката. Една дълбока чиния.

И съвсем скоро момченцето се научило да чака и да наблюдава и да прави всичко също като учителката. И съвсем скоро то вече не правело нещата по своя собствен начин.

Тогава се случило така, че момченцето и семейството му се преместили в друга къща, в друг град, и момченцето трябвало да ходи в друго училище.

Това училище било още по-голямо от предишното и нямало врата отвън, която да води право до класната му стая. Трябвало да се изкачва по няколко големи стъпала и да върви по дълъг коридор, за да стигне до стаята си.

И още първия ден, когато отишло там, учителката казала:
– Днес ще нарисуваме картина.
– Добре – помислило си момченцето и зачакало учителката да му каже какво да прави.
Но учителката нищо не казала. Тя просто се разхождала из стаята.

Когато стигнала до момченцето, тя попитала:
– Не искаш ли да рисуваш?
– Искам – отвърнало момченцето. – Какво ще рисуваме?
– Не зная, преди да си го нарисувал – казала учителката.
– Как да я нарисувам? – попитало момченцето.
– Ами както искаш – казала учителката.
– И с какъвто цвят искам ли? – попитало момченцето.
– Точно така – казала учителката. – Ако всички нарисуват едно и също и използват едни и същи цветове, как ще разбера кой какво е направил и коя картина на кого е била?
– Не зная – казало момченцето.
И започнало да рисува цветя в розово, оранжево и синьо.
То обикнало новото си училище, макар да нямало врата, през която да се влиза направо от двора!

Хелън И. Бъкли

Бъди себе си, доверявай се на вълшебството, следвай сърцето си, мечтай по много и се забавлявай! И намери куража да погледнеш нещата по по-различен начин! Прави света си по-добър всеки ден!